20. АВТОКОРЕЛАЦИЯ
№ |
Наименование
|
Анотация/съдържание
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Прилага се, когато състоянието на изследвания процес в определена точка зависи от неговото състояние в предходни моменти (периоди). Автокорелацията представлява вътрешна взаимозависимост между елементите на динамичния ред. За измерването й се формират т. нар. лагови променливи величини. Те се получават чрез "изместване" на динамичния ред с определен брой елементи.
За измерване на автокорелацията се използват коефициентите на автокорелация:
където k е лагън, който определя и порядъка на автокорелационния коефициент. |
При лаг k=1 се получава коефициентът на автокорелация от първи порядък
Коефициентите на автокорелация могат да заемат стойности в интервала от -1 до +1. Когато между елементите на динамичния ред съществува положителна връзка, коефициентът има положителен знак, а при отрицателна (негативна) връзка, коефициентът има отрицателен знак. При силна връзка коефициентът има стойност, близка до 1, а при слаба - близка до 0. В динамичния статистически анализ намират приложение и т. нар. частни коефициенти на автокорелация. Те измерват вътрешната взаимозависимост между елементите в динамичния ред. Частният коефициент на автокорелация от първи порядък при лаг k=1 съвпада с обикновения коефициент на автокорелация от първи порядък.
Коефициентът от втори порядък при лаг k=2 измерва връзката между Yt и Tt-2, като се елиминира влиянието на Yt-1: Частните автокорелационни коефициенти, които се получават при различен лаг формират т. нар. частна автокорелационна функция.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
1 |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||