20. АВТОКОРЕЛАЦИЯ

Наименование
Анотация/съдържание

Прилага се, когато състоянието на изследвания процес в определена точка зависи от неговото състояние в предходни моменти (периоди). Автокорелацията представлява вътрешна взаимозависимост между елементите на динамичния ред. За измерването й се формират т. нар. лагови променливи величини. Те се получават чрез "изместване" на динамичния ред с определен брой елементи.

t

Лагови променливи величини

 

0

1

2

3

4

1

Y1

Y2

Y3

Y4

Y5

2

Y2

Y3

Y4

Y5

-

3

Y3

Y4

Y5

-

-

4

Y4

Y5

 

-

-

5

Y5

-

-

-

-

За измерване на автокорелацията се използват коефициентите на автокорелация:

където k е лагън, който определя и порядъка на автокорелационния коефициент.

 

При лаг k=1 се получава коефициентът на автокорелация от първи порядък

Коефициентите на автокорелация могат да заемат стойности в интервала от -1 до +1.

Когато между елементите на динамичния ред съществува положителна връзка, коефициентът има положителен знак, а при отрицателна (негативна) връзка, коефициентът има отрицателен знак. При силна връзка коефициентът има стойност, близка до 1, а при слаба - близка до 0. В динамичния статистически анализ намират приложение и т. нар. частни коефициенти на автокорелация. Те измерват вътрешната взаимозависимост между елементите в динамичния ред. Частният коефициент на автокорелация от първи порядък при лаг k=1 съвпада с обикновения коефициент на автокорелация от първи порядък.

Коефициентът от втори порядък при лаг k=2 измерва връзката между Yt и Tt-2, като се елиминира влиянието на Yt-1:

Частните автокорелационни коефициенти, които се получават при различен лаг формират т. нар. частна автокорелационна функция.

 

 
1
   

назад